Човек има нужда от много въздух и светлина. По думите на римския философ Сенека, човек не умира, а се самоубива. В своя напредък човечеството, за свое нещастие, се е отдалечило от здравите първобитни условия на живота, от въздуха и светлината. Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето.
Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, сживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход.
Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза.
Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото.
Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания.
От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата.
Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция.
Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма.
Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влияние на слънцелечение, при coxitis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способствува също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма.
Тонифициращото действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи и върху кръвотворните жлези: апетитът и стомашното храносмилане се подобряват, броят на кръвните телца и хемоглобина се увеличава, левкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма.
Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всека друга болест е необходимо болният да иска да оздравее.
Възвръщането към един живот по-близък до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физичното здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни. И само по тоя начин, надарени с сърце и разум, бронзираните и мускулести младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота.
„Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото, човекът - цвете, от всички други цветя има най-голяма нужда от слънце."
Из „Известия на дирекцията на народното здраве."
